ЗАОТСТЪ̀ПВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. и непрех. Започвам да отстъпвам. Отнесоха ранените до оградите на околните гюлове, а те [турците] купом, бързешката заотстъпваха назад. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 156. Турците се вдигнаха на юруш и когато момчетата заотстъпваха към града, пристигна Петко с двадесет и пет четника. Ст. Сивриев, ПВ, 178-179. Мария заотстъпва назад, препъна се в дребно камъче, и тичешком напусна бащиния си двор. К. Петканов, ДЧ, 295. Той заотстъпва пред силните и убедителни доводи на приятелите си. Δ Децата заотстъпваха реда си в играта на гостенчетата.