ЗАÒХКВАМ, -аш, несв.; заòхкам, -аш, св., непрех. Започвам да охкам. Внезапно Злати Василев грубо тласна влезлия с тях и го напсува. Човекът полетя напред, удари се о каменния зид и заохка болезнено. Д. Ангелов, ЖС, 61. Иван закиха, разкашля се, заохка. Болеше го глава, плещите му бяха като сковани. Г. Караславов, Тат., 203. Заохка кръчмарицата: „Ох! да не ся съм видяла, дето божем тебе, дъщерко, не задомих, преди да доживеем това зло“. Й. Груев, КН 4 (превод), 36. – Тц... тц... – Я я! Беки тъй! – Гледай ги ти! – зацъкаха и заохкаха някои от селяните. Т. Влайков, Съч. III, 101. Вечер болките се засилваха и раненият отново заохкваше.