ЗАОЧА̀КВАМ, -аш, св., прех. Започна да очаквам. Заплаках с тихи, примирени сълзи и безчувствен вече към боя, заочаквах баща ми да почне разправата и да ме натири по пътя обратно към село. Ст. Даскалов, БП, 51. Като познавах избухливостта на татко, аз със свито сърце заочаквах нещо страшно. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 47. – Ще заживея нов живот, ако Диманов подхвърли някаква нова и спасителна идея – заключи той и с нетърпение заочаква определения час за срещата. В. Нешков, Н, 140.