ЗА̀ПАД, мн. няма, м. 1. Една от четирите главни посоки на света – посоката, накъдето залязва слънцето. Противоп. изток1. Горещината бе намаляла и слънцето клонеше към запад. Д. Димов, Т, 214. От пресечката, която се спущаше към запад, се източваха последните златни нишки на слънцето. Д. Добревски, БКН, 7. Шепата защитници не стигаха, за да отблъснат страшната сган башибозуци, които щяха да налетят както от изток, тъй и от запад. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 121. Но откъм запад се подигаше гъст и черен мрак. Й. Йовков, Ж 1945, 171. Месечинката се беше навалила към запад и още малко искаше доде зайде. Т. Влайков, Съч. III, 243. // Астрон. Една от четирите главни посоки на света, определена от точката на пресичането на истинския хоризонт с небесния екватор, която се намира отляво на наблюдателя, обърнат с лице на север.
2. Мястото на хоризонта, където залязва слънцето; залез, заход1. Противоп. изток1. Слънцето отдавна е заседнало и върху запаления запад се тъмнеят овошките в лозята. Й. Йовков, ПК, 50. Запад полека-лека побеляваше и над полето лягаше успокоителна вечерна сянка. Елин Пелин, Съч. I, 29. Сега е пак привечер. Запад е в кръв / и в блясъци златни облен. Хр. Смирненски, Съч. I, 10. Ей ден превалява; зад огнений запад / се слънцето мудно затули. П. П. Славейков, ЕП 1907, 182.
3. Събир. Като собств. Западноевропейските страни, обикн. схващани като цяло. Княз Ростислав и новите моравски духовници виждаха, че срещу тях се заражда съпротивлението на целия Запад и че това съпротивление ще бъде много силно и неотстъпно. Й. Вълчев, СКН, 343. Ясно е, че у нас ние нямахме всъщност някакво възраждане на старата гръко-римска култура, както това стана в епохата на Ренесанса на Запад. Т. Павлов, МИБ, 44. Това е един архитект от старата школа с маниери, които издават човека, живял дълго време на Запад. П. Незнакомов, БЧ, 69. По време на Средновековието [Истанбул] е най-голямата и най-внушителната столица на света, блестящ център на културата и разкоша, средище на православното християнство, съсредоточие на сложните икономически и духовни отношения между Изтока и Запада. ЛБ, 2002, кн. 1 [еа]. // Разш. Събир. Полит. Западноевропейските държави и САЩ, схващани като една общност, цялост, по отношение на източноевропейските страни. Всичко това добре илюстрира нежеланието на Запада и преди всичко на Вашингтон да седне около зелената маса и без предубеждение да разисква с Изтока наболелите международни въпроси. ВН, 1958, бр. 1997, 3. От доста време насам британското правителство е подложено на силния натиск на общественото мнение в Англия да бъде ускорена подготовката за среща на най-високо равнище, като Западът се откаже веднъж завинаги да поставя изкуствени пречки по пътя на тази среща. ОФ, 1958, бр. 4291, 3.
◊ Дивият запад. Западната част на Северна Америка в периода на нейното заселване.