ЗАПА̀ДАМ1. Вж. западвам1.
ЗАПА̀ДАМ2, -аш, несв.; запàдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Изгубвам доброто си икономическо положение, благосъстоянието си; разорявам се, обеднявам, пропадам. Тук [в замъка] някога е имало цветущ живот. Дедите са живели в по-добри времена от внуците. От ден на ден те са западали, докато последното поколение е трябвало, само преди четири месеци, да напусне завинаги замъка и да търси убежище в чужда земя. Ив. Мартинов, ДТ, 20. Князът започна объркано да се разхожда из стаята. По-добре да си владетел в една полудива страна, отколкото да си собственик на недоходно имение, което всеки ден все повече запада. В. Геновска, СГ, 392. Колкото пò западаше баща ми, толкова по-долни по положение наематели дохождаха. Ст. Чилингиров, СБД, 45. Требува да знае, че и най-имотната къща запада, когато домовницата за ничто ся не грижи. Й. Груев, КН 4 (превод), 81.
2. За производство, индустрия, търговия – намирам се в състояние на упадък, поради неблагоприятни за съществуването ми обстоятелства; замирам1. По онова време поради внасянето на американа производството на широките памучни платна било започнало да запада. Т. Влайков, Пр I, 101. Селяните сами произвеждат по най-примитивен начин хартията и върху нея отпечатват гравираните върху дърво рисунки. По време на френското владичество този занаят започнал да запада. Ал. Гетман, ВС, 69.
3. За държава, култура, цивилизация и под. – постепенно загубвам силата, значението, влиянието, което съм имал; упадам. Могъщата Римска империя започнала да запада през III-IV в. Спрели успешните завоевателни войни, спрял и притокът на роби. Ист. VII кл, 9. Наполеоновите войни прекъснаха търговските връзки с градовете на Западна Европа. Градът [Банско] естествено започва да запада и пустее. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 336. Курортът „Омаен бряг“ западаше. И тук морето бе синьо, пясъкът златист, въздухът свеж, а летовниците намаляваха. Черемухин, СбХС, 291.
4. Разг. Отпадам физически, отслабвам, изнемощявам. Тъй беше отпаднала в първите дни след като осъдиха Ивана на смърт! После тя се посъвзе. И после пак западна, грохна, отчая се. Г. Караславов, Т, 44.
5. Диал. Падам, спускам се. И той видя сега едно младежко хубаво лице, с широко открито бяло чело, увенчано от буйна руса коса, която запада на къдрици въз него. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 207.
6. Остар. и диал. За небесно светило – залязвам1, захождам1. Дълго време, дълго седях така и препридах тъжни мисли и мерех дълбочината на своята зла чест; кога се стреснах, кървав окърнен месец западаше вече. Св. Миларов, СЦТ, 115.
7. Диал. За мисъл или чувство – обхващам, обземам трайно съзнанието или сърцето на някого, залягам в съзнанието, в сърцето му. Начесто / западаше ѝ мисъл за Стоичка; западаше ѝ – „Божичко, нима?!“ / и морници побиваха я хладни. П. П. Славейков, ЕП 1907, 98. Западна мисъл тягостна / в душа ми кат вихрушка. Ив. Вазов, Съч. III, 22-23. Но в същото време и една тъга запада в душата ми. Т. Влайков, Пр I, 74.
◊ Запада ми / западне ми на (в) сърце<то>. Диал. 1. Влюбвам се в някого, обиквам някого. Вижда я той отдалеч на хорото – угледна мома. И запада му на сърце. А и тя ще да го е харесала. Т. Влайков, Пр I, 88. 2. Много харесвам нещо или някого; допада ми, нрави ми се. И изпод тях тихо се леят диви струи от звуци, малко възтъпи и някак дрезгави, ала тъй са сладки и толкова приятно западат в сърцето на човека. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1. Па и един поглед имаше – дълбок, ясен и мил, дето ти запада право в сърцето. Т. Влайков, Съч. II, 235.