ЗАПА̀ДВАМ1, -аш, несв.; запàдам, -аш, св., непрех. Започвам да падам. Но като поутихна вятърът, градушката се засили. Западаха едри като орехи зърна, от небето се спусна черна завеса, не се виждаше на две крачки. Кр. Григоров, ТГ, 76. Пред очите им западаха тежките снаряди и бойците видяха ясно как към небето отново излетяха тъмни гейзери пръст. П. Вежинов, ВР, 271-272. Към близката гора се насочиха коли. Затракаха брадви и западаха високи, стройни дъбове. К. Петканов, ЗлЗ, 38. Ослепителни светкавици една след друга западаха със страшна сила над гората. Елин Пелин, ЯБ, 112. Удари като град западаха по плещите на беднаго Пикильо. Н. Михайловски, ПА (превод), 33.
ЗАПА̀ДВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); запàдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Западам2. Оттогази насам то [еничерството] хвана да западва, а западнуването му ставаше от ден на ден пò много, даже до нашия век, когато страшното сие войнско тяло бе разпръснато и унищожено. БКн, 1895, кн. 2, 222.