ЗА̀ПАДНОБЪ̀ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Западна България. Никой не си даде труд не да провери, а само да се справи с нашите разкази и да види, че от всеки техен ред прозира нашият западнобългарски живот, главно животът от Видинско и Кулско. СбЦГМГ, 127. Внушителен паметник на старата западнобългарска архитектура е белосаната двукатна къща в края на улицата. НК, 1958, бр. 51, 6. Западнобългарски говори. Западнобългарски градове. Западнобългарски носии. Западнобългарски пейзажи. Западнобългарско население.


Източник: Речник на българския език (онлайн)