ЗАПА̀ЗА, мн. няма, ж. Остар. и диал. 1. Закрила, покровителство, защита. От сичко се види, че Мохамед се обходил твърде добре с победените, на сичките обрекъл безопасност и запаза. П. Р. Славейков, СК, 88. Живота, честта и имота на онези мохамеданци, които мируват, ще вземем под запаза. НБ, 1876, бр. 10, 39.
2. Отбрана, защита. Картаген биде съвършено съсипан и изгорен от римляните, след една юнашка и отчаяна запаза. С. Бобчев, ПОС (превод), 260-261. Онорий и Олимпий отхвърлиха тия Аларикови предложения, но за запаза на царството не зеха никои веществени мерки. Г. Кръстевич, ИБ, 190.