ЗАПАЗАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запазаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. Диал. 1. Прех. Започвам да пазаря някого или нещо. Излезна жълто еврейче, / па запазари Русена. / Она на баща говори: / „Дигай си, тате, цената“. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 241-242. Има ли моми убави, / убави за продаване. / Запазариха Калина / за двесте жлъти жлътици, / за триста бели грошове. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 234-235.
2. Непрех. Запазарявам се. Сиромахо веднага запазарил да му даде две патици. СбНУ ХIV, 386. запазарявам се, запазаря се страд. от запазарявам в 1 знач.
ЗАПАЗАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; запазаря̀ се св., непрех. Започвам да се пазаря. – Да беше барем по лев? – Предложи Пачо. – Много искате – запазари се поп Антония. Т. Харманджиев, КЕД, 219. – Ти какво си мислиш, ако да не бяха моите алтъни, по-хубав поход ли щяхте изкара? – Хич го не приказвай – запазари се еничарят – та това са двайсет хиляди човека! Овце да бяха, не войска, пак със зор ще ги отместиш от пътя си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 546.