ЗАПА̀ЗЯНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от запазям и от запазям се; запазване. Нума разпуснал 300-те телопазители, с които бе обкръжавал себе си Ромул. Миролюбивият цар желаял да живее доверливо, без сякакво запазяне с народа, който го обичал и уважавал. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 260-261. Романия е притъкмила за конференцията три искания: повръщане на дунавското устие; запазяне на власите у Македония. НБ, 1876, бр. 50, 197.