ЗАПА̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от запаля като прил. 1. Който е обхванат от силно желание и готовност да се занимава с нещо, да действа за осъществяване на нещо; въодушевен, ентусиазиран, разпален. Една нощ неколцина по-запалени иманяри копаха на същото място. Г. Караславов, СИ, 20. – Аз искам просто стачката в града да се ръководи от интелигентни и образовани хора. А Шишко какъв е? – Само неук и запален работник. Д. Димов, Т, 226. Само Илия беше донесъл въдицата си – от другарите си той беше най-страстният и запален въдичар. Д. Спространов, С, 136. Това бе конгрес на учени, специалисти, слависти. Това бяха преди всичко хора на науката, запалени изследвачи на славянската култура. ЛФ, 1958, бр. 38, 1.
2. За очи – който има блясък, обикн. като израз на силно душевно вълнение, силен интерес, готовност за някаква дейност и др.; бляскав, блестящ, искрящ. Мона бавно повдигна глава, погледна го със запалени очи и посегна да го улови за ръката. К. Петканов, ДЧ, 171. – Тс! – изсъска Георги и направи знак на другарите си да мълчат. Па вторачи запалени очи в дола. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 150. И макар да нямаше комисия, която да преценява моите знания, струваше ми се, четиридесетте чифта запалени очи, които следяха всяко мое движение, не бяха по-малко взискателни. Кр. Григоров, Р, 79. – И като погледна жена си с хлътналите си, запалени очи, той пак я попита: – Дохожда ли буля? Й. Йовков, ЖС, 145. // За поглед – който изразява, излъчва силна страст, силно душевно вълнение. А Божура като че пощуряваше. Тя тичаше по съседните къщи, разсмиваше старците, играеше с децата, влачеше след себе си въздишките и запалените погледи на младите цигани. Й. Йовков, СЛ, 59. Няколко време мълчаливо го стреля със запалени погледи. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 174.