ЗАПА̀ЛЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от запален; разпаленост. Селяните – отчаяни от бъркотията в новото още стопанство, – непрекъснато протестираха. Не оставяха на мира и Вишо, раздразнени от запалеността му по стопанството. Ил. Волен, МДС, 226-227. Да гледа человек жена, която всеки час гине и телесно, и душевно, как наведнъж, в една минута, се представлява с всичкия блясък на красотата, с всичката запаленост на страстите, е богата картина за окото и за сърцето. Ст. Ботьов, К (превод), 133.