ЗАПАЛЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Стартер. Строу застана пред кормилото и прокара ръка по електронното табло, включвайки всички прекъсвачи; провери горивото и маслото, пъхна ключовете в запалителя и ги завъртя един след друг. В. Велчев, С (превод) [еа]. Ключалката на запалителя беше празна.
2. Разш. Нещо, което се използва за запалване. Дебелите лозови филизи не горяха, а по-скоро тлееха. Между тях Фрайдей беше натъпкал суха трева, която да служи за запалител. М. Симеонова, БЗ (превод) [еа].