ЗАПА̀ЛКА ж. 1. Малък джобен прибор за запалване на цигари, обикн. чрез механично възпламеняване на бензин или газ. Той щракна запалката и я поднесе към цигарата си. Д. Димов, Т, 448. Спасов издраска няколко клечки кибрит, без да може да запали. Тогава Методиев извади лъскавата си запалка, щракна и му поднесе огън. М. Марчевски, П, 146. И като се намести по-удобно върху мекото кресло, отхапа крайчеца на пурата и бавно поднесе запалката си до нея. Ал. Бабек, МЕ, 59. Много разнообразни, но безуспешни опити се правят през вековете за изработване на удобни и безопасни запалки, които да заменят огнивата. В. Цокова, ОПВ, 13. Бензинова запалка. Газова запалка. // Прибор за палене на цигари, монтиран в арматурното табло на автомобил. „Запалката мога ли да я използвам?“ „Да, разбира се. Заповядай.“ Той натиска запалката на колата. Кап., 2009, бр. 51 [еа].
2. Спец. Запалително устройство в двигател с вътрешно горене. При правилно монтиране на моторната запалка ранното запалване на сместа в цилиндъра при пущане в ход мотора произлиза от забравянето или поставянето нарочно за по-лесно забиране на мотора, лостчето за регулиране на ранното запалване, вместо то да бъде поставено на най-късно запалване. Техн., 1929, кн. 7 [еа].
3. Воен. Взривател. Всяка авиобомба се състои от следните главни части: тяло, стабилизатор, взривател или запалка, заряд и приспособление за закачване. Н. Иванов и др., ГО, 10. – Стреляйте! – викаше настръхналият подпоручик и издърпа запалката на една бомба. М. Марчевски, МП, 205. На масата Кондарев преглеждаше реферата. До ръкописа лежеше брошурата на Преображенски и една запалка от шрапнел. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 43. По едно време каруцата се обърна. Когато снарядите затракаха един в друг, сред околните настъпи паника. Добре, че снарядите бяха без запалки... П. Илиев, ЛВ, 73.
4. Само мн. Сухи, тънко нацепени, обикн. борови дърва за подпалване на огън; подпалки, разпалки. Донеси малко запалки от зимника. Δ Купих една кола запалки.