ЗАПАЛЯ̀НКОВЩИНА, мн. няма, ж. Разг. Неодобр. Качество, страст на запалянко. Футболната запалянковщина е обединяващото скинарите звено. Те концентрират основната си активност около побои и защита на територии. БЕт, 2014, кн. 1, 10. Но като знаеше какъв запалянко е малкият ѝ брат, тя отпущаше безпомощно ръце. А дълбоко в душата си бе доволна тъкмо от неговата запалянковщина. Г. Караславов, ОХ ІV, 263.


Източник: Речник на българския език (онлайн)