ЗАПА̀РВАМ1, -аш, несв.; запàря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да паря2, предизвиквам парене. Сълзи запариха в гърлото на Стела, но тя ги преглътна. Ем. Коралов, ДП, 129. Някаква влага – не сълзи, но все пак именно те запариха в очите на момичето. Л. Михайлова, Ж, 63. Дельо изохка. В очите му запариха сълзи. Д. Добревски, БКН, 110. ● Обр. Те и не подозират дори, че аз сега, едва пристигнала, си припомням всичко!... Защо тая горчива мисъл запари в гърлото? Л. Александрова, ИЕЩ, 175.
ЗАПА̀РВА МИ несв.; запàри ми св., непрех. Започвам да усещам парене, започва да ми пари; припарва ми, допарва ми. Тя го опитва да види дали се е сварил [качамакът]. Запарва я на гърлото и без да дъвче, поглъща хапката. К. Петканов, ОБ, 94. Под клепките ми запари. Вървях пред момчето, за да не вижда лицето ми. Л. Александрова, ИЕЩ, 55.
ЗАПА̀РВАМ2, -аш, несв.; запàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Паря1, заливам с вряла вода нещо, за да омекне, като обикн. го покривам с похлупак, за да се задуши под действието на топлината и парата. – То лобода, лобода – каза Татарина, – ама требе и малко ярма, трици да му запариш, мамул да му хвърлиш в копанята. Й. Радичков, ББ, 123. Аз им [на свинете] готвя ярмата, режа им люцерна, запарвам я, чистя им коритата. ОП, 460. Па и работата им такава – сè с кожи се разправят: да ги топат и запарват, да ги скубат – и сè в собето. Т. Влайков, Съч. ІІ, 60. // Заливам с вряла вода чай, билка, за да отдели полезните си съставки или аромата си. Той не се докосна до хляба, изпи само чаша от чая, който бе запарил малко преди да се върне Мария. Л. Дилов, Т, 285. Ловците запариха отново чай, почнаха да обсъждат кой ще спи в колибата и кой на открито. Й. Радичков, НД, 43. Билките използваме, като ги запарваме, варим, киснем и след това употребяваме извлека, който действа директно върху тъканите и органите. АБ, 2011, бр. 34, 9.
2. Напълвам с вряла вода дървен съд (каца, бъчва, корито и под.), за да се затегне, да не тече и да не мирише. Тя чистеше и миеше съдовете, проветряваше зимника, запарваше бъчвите и прислужваше на селяните като момче. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 12. На третия ден той разтвори вратата на избата под къщата, запари разсъхналите каци, коритата и дъските, на които аргасваше, а след няколко дни събра някоя друга кожа и заработи на аргаса със силните си ръце. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 135. Той я запарвал, оставял я да ветрее, но каквото и да правил, бъчвата си останала миризлива. Т. Икономов, ЧПГ, 7.
3. Обикн. за дрехи, завивки, обувки – затоплям, сгорещявам тялото на човек, като спирам проветряването и преча на нормалното дишане на кожата. Голяма е радостта на войводата и двамата негови помощници, че най-сетне са си дошли в родната планина, че могат да хвърлят запарилите ги джелепски шалвари и да надянат опната хайдушка руба. Н. Хайтов, ШГ, 145. Дрехите от изкуствени тъкани запарват тялото.
4. Диал. Налагам с компрес. запарвам се, запаря се страд. Ябълките и шипките се запарват поотделно. М. Киров, ТК, 124. И след всичко това тръгнеше ли човек из селото, щеше да чуе как в много дворове се пристягат чебъри и качета, запарват се и се пълнят с вода. Б. Обретенов, С, 181.
ЗАПА̀РВАМ СЕ несв.; запàря се св., непрех. 1. Разг. Затоплям се, сгорещявам се неприятно от нещо (дрехи, завивки, обувки и под.), което покрива тялото ми и пречи на кожата да диша нормално, да се проветрява. Хубави бяха тия меки пухени постелки и завивки, които те [българските войници] не можеха да търпят, понеже се запарваха. Ив. Мартинов, ДТ, 40. Сложихме си коркови шапки, но по-добре не ни стана. Главите ни се запарваха и все повече натежаваха. Б. Трайков, ВО, 28. Краката ми са се запарили, може да се разранят. // Разг. Обикн. за малко дете, бебе – от пот и топлина ми се разранява кожата там, където образува гънка; спарвам се, подсичам се. В къпанието детето трябва да ся измие цяло, най-много главата, и всички ония места, които най-много ся омазват и гдето най-много ся запарва и подсмъдява. Лет., 1869, 97.
2. За зърнени храни, хранителни продукти и под. – загрявам се от влага или липса на проветрение и започвам да гния. Храните се запарват и развалят обикновено, когато се насипят на много дебели пластове или се внасят навлажнени. РД, 1950, бр. 188, 1. А през тази война те се научиха къде и как да заравят пшеницата, къде и как да укриват царевицата, за да се проветрява, та да не се запари, къде и как да скътват брашното, за да не мухлясва. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 109. Зърното трябва да се изсипе отначало в тънък пласт, за да изсъхне. Да се внимава особено при маслодайните семена, които могат лесно да се запарят, а с това – да изгубят от качеството си. НГ, 1943, бр. 250, 2. Ако зеленчукът се натрупа на открито, той бързо се запарва, увяхва и става негоден за преработка. М. Гаврилова и др., ТПХ І и ІІ, 54. Сухите семена също дишат, но съвсем слабо. Когато се складират недобре изсушени семена, които дишат по-усилено, те се запарват и теглото им намалява. Бтн VІ кл, 68.