ЗАПА̀РКА ж. Наситен разтвор, получен след запарване, заливане с вряла вода на чай, билки и под.; отвара. Прилагат се [хвойновите плодчета] във форма на запарка (чай): 10-15 г плодчета, счукани, се заливат с около 300 г вода, която се загрява около двадесет минути и се прецежда. А. Бойчинов, ПХ, 22. Трябва да се отбележи и едно много ценно свойство на кимиона: запарка от семената се пие от кърмещите жени, за да се увеличи млякото им. Отеч., 1977, кн. 11, 45. Нашата народна медицина използува зарасличето при заболяване на дихателните пътища. Запарка от корените служи за гаргара при ангина. Пр, 1952, кн. 5, 81-82. Останалата от чая запарка използувайте за миене на лицето и косата. ЖД, 1967, кн. 12, 20. Някои храни, като бульон от месо, запарки от известни зеленчуци и билки (пелин), усилват отделянето на стомашен сок. Анат. VІІІ, 52.