ЗАПА̀РТА, мн. няма, ж. Диал. Само в съчет.: Давам / дам (тегля) запарта някому. Нападам някого, карам се на някого; хокам, мъмря. От сичко това са види, че войната в 1828 г. е била подигната толко для унищожении неверних поган, а братушките са теглили запартата за бог да прости. З. Стоянов, ЗБВ І, 264. Ям (изям) запарта. Карат ми се, мъмрят ме строго. – Ама хубава запарта после ядох от поп Деяна. Той ме набеждаваше, че съм лъгал, че съм бил пиян. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 134. Желая при печатанието „Словото“ да излезе цело наведнъж, а не разпръснато в различни номери – защото тогава си губи значението. Поздравлявам г. Ангелова и Въжарева и всички, които се борят в министерството за православието.. Писмото да ми не земете официално, зере ще изям запарта за православието. Е. Каранов, РБ, 398.
– Вер. от ит.