ЗАПА̀С м. 1. Обикн. ед. Събир. Обикн. с предл. от. Определено количество от предмети, материали, храни и под., приготвени за по-нататъшна, бъдеща употреба; резерв. Извадих из раницата всичкия си неприкосновен запас от сухари, захар и чай и му ги дадох да ги предаде на малката Илдъз. Д. Калфов, ПЮН, 37. Една малка проверка – и всичко би се разкрило. За какво са всички тия запаси от храна, от вода и – което е най-лошото – от бензин? П. Вежинов, ДБ, 72. При условията на тогавашния пазар и системата на годишните панаири, когато трябвало да се натрупат големи запаси от стока, дребният занаятчия не е в състояние да задържа дълго време готовата стока. Ив. Унджиев, ВЛ, 14. Запасът от кислород, с който разполагаме, ще ни стигне за петнадесет часа. К, 1963, кн. 1, 10. Образуваните в листата и оттичащи по стъблото органически вещества не се изразходват само за образуване и нарастване на органите, но се натрупват и в запас. Бтн V и VІ кл (превод), 62.
2. Само мн. С предл. от. Находища на полезни изкопаеми или други природни богатства; залежи. По-големи и надеждни запаси от нефт са открити в Сирийската пустиня. В. Дойков, НС, 18. Запасите от каменни въглища в Донбас се изчисляват на 90 милиарда тона. Геогр. Х кл, 15. Като прибавим и неизчерпаемите запаси от цветни метали, диаманти, злато, ще стане ясно защо „Банк дьо Белж“ и „Сосиете женерал“, владетели на тая богата африканска земя, изпращат в нея стотици мисионери и католически попове, а хора, които желаят да отидат там на работа, биват проучвани до девето коляно. Ив. Мирски, ПДЗ, 9.
3. Разг. Излишен плат, оставян зад страничните шевове на дреха, за да може тя да бъде разширена в случай на нужда. Беше ѝ малко поотесняла [саята], затова бе отпуснала шевовете под мишниците и в кръста, където предвидливият майстор бе оставил големички запаси. Кр. Григоров, ПЧ, 6. Полата имаше запас встрани и лесно я отпуснах.
4. Само ед. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. с предл. от. Количеството, определеният обем от знания, умения, способности, чувства и под., които някой човек притежава. Усилието да приказва бе изразходвало малкия запас от сили, който му оставаше. Д. Димов, Т, 601. Той [Вазов] използува в най-голяма мярка богатството на българския език.. Натрупва неизчерпаем словесен запас – в него намира думи да посочи точно всички форми, вещи. Г. Цанев, СИБЛ, 204-205. Десетте години, прекарани в тясна близост с поета, ми бяха дали огромен запас от впечатления. М. Кремен, РЯ, 23. Египтяните са притежавали голям запас от практични химични знания, но не са знаели да ги обясняват научно. Хим. VІІ кл, 1950, 4-5. Още през първите години от живота детето научава повечето от най-важните движения, при което най-напред то ги прави неволно и с това натрупва запас от двигателни усещания и представи, който му е нужен за волевото им извършване. Псих. Х кл, 144.
5. Само ед. Воен. Част от армията, която включва лица, отбили срока на военната си служба, които се водят на отчет и се свикват при нужда; резерв. Коста Янков бил майор от запаса, уволнен от армията. Г. Караславов, Избр. съч. ІV, 104. И докато народът се изтегляше към общината, големи групи от жени се отделяха тук и там и нападаха складовете. Войниците, които бяха все от запаса и които знаеха какво се беше случило пред окръжното управление, не оказваха никаква съпротива. П. Здравков, НД, 101. След като се изредиха на гости роднините им да се видят с миналия в запаса войник, Симо и сам взе да спохожда младежите, за да възобнови връзките си с тях. Кр. Григоров, Н, 9.
6. Само ед. Разг. Временно военно обучение на лица, които са изслужили редовната си военна служба за опресняване на знанията и повишаване на квалификацията им; преподготовка. – Къде е мъжът ти, булка? – запита Морозов. – Войник го взеха, Сребрьо, запас... К. Ламбрев, СП, 59. – Три пъти съм ходил запас, но такива разпасани войници не съм виждал. П. Вежинов, ВР, 161. – Е-е, и ти пък какво искаш – ни запас си ходил, ни наряд си бил досега. В. Нешков, Н, 33. Бях в запаса два месеца. Δ Вземат ме запас. Δ Викат ме запас.
– Рус. запас.