ЗАПА̀СВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от запасвам2 и от запасвам се. По старовремски обичай неговият [на дервиша] орден единствен имаше правото да извършва тържественото запасване на свещената сабя при възшествието на нов султан. Ст. Дичев, ЗС І, 10.
