ЗАПА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който служи за запас (в 1 знач.); резервен. Представи си как Мина грабва спящата Даня и тича към брега на близката река, а зад нея старата с мъка носи тежкия вързоп със запасна храна и дрехи. Х. Русев, ПС, 88. Всяка година държавният автомобилен парк вади от употребление разни системи автомобили. Запасните им части в складовете стават изведнъж „ненужни“ и ги продават на вторични суровини. Ст. Сивриев, ЗСБ, 77. Във всички растения запасните органически вещества се натрупват в семената, а у някои и в плодовете. Бтн V и VІ кл (превод), 62. // Който се използва, служи при особена нужда; резервен. Момчетата тръгнаха рано сутринта. Момчетата скоро оставиха назад едрите камъни на вълнолома. Иван гребеше отпред. Петьо му помагаше със запасната лопата. Л. Галина, Л, 113. За херметизация на входовете се строят преддверия. Запасните входове и аварийните изходи може да бъдат и без преддверия. Н. Иванов и др., ГО, 69.
2. Воен. Който е изслужил редовната си военна служба и е минал в запаса, който се отнася към запаса (в 5 знач.). – Знам само, че е запасен офицер, а не действуващ. П. Вежинов, ВР, 156. Войната не беше забравена още, а всички крайненци бяха все запасни войници. Й. Йовков, ЧКГ, 126. Край мен преминава познат журналист – уж дори приятел, запасен офицер. Л. Стоянов, Х, 144. Това се повтори по-късно в Европейската война, където аз имах възможност, вече като военен кореспондент, да опозная и другата страна – офицерството, което не бе единно: имаше действуващо офицерство и запасно офицерство. ЛФ, 1958, бр. 7, 3.
3. Като същ. запасен м., запасни мн. Войник, сержант или офицер, който се числи към запаса (в 5 знач.); резервист. В клуба влязоха двама запасни, уволнени наскоро. Подполковникът, бивш началник на гарнизона, вървеше напред, капитанът му даде път на вратата. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 109. Обяви се мобилизацията, запасните се събираха по мегданите и тръгваха към гарата. Й. Йовков, ПК, 60-61. И в затънтения Средорек войната докара също известни промени. Спаднаха цените на тютюна, немотията стана още по-голяма и много запасни бяха мобилизирани и изпратени в новите земи. Д. Димов, Т, 382. Но ето като трескавица се разнесе из селото слух, че ще бой да има и че ще наскоро да приберат запасните. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 43.
– Друга (остар.) форма: зàпасен.
ЗАПАСÈН, -а, -о, мн. -и, ср. Прич. мин. страд. от запася като прил. Който притежава запас от нещо; снабден. Събирах писма, портрети и снимки, сам фотографирах и запасèн с този материал и облегнат на паметта си, започнах да пиша. М. Кремен, РЯ, 35. Теренът е вече утъпкан, изпробван, запасèн с вода и със земя, скъпернически трупана прашинка по прашинка. Н. Хайтов, ШГ, 177.