ЗАПАСНЯ̀К, мн. -ци, м. Разг. Войник, сержант или офицер, който се числи към запаса (в 5 знач.); запасен, резервист. Каменов беше си дошъл в отпуск, като запасняк, с чин подофицер. Кр. Кръстев, К, 112. – Аз се надявам на взводния – подчерта Русин. – Млад адвокат, запасняк... душа човек .. за войниците и залъка си дава... Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 132. Али си спомня, че скоро тогава млади и стари войници запасняци ги свикаха и заминаха на война. Вл. Полянов, БВП, 16.