ЗА̀ПЕК, мн. -ци, м. Нередовно и трудно ходене по голяма нужда, предизвикано от нарушение, разстройство на храносмилането; констипация. Запекът е болестна проява, при която болният отива рядко по голяма нужда и изпражненията му са прекомерно твърди. Л. Митов и др., ВБ, 300. Към нарушаване на моторната функция на червата спадат така наречените запеци, които се изразяват в невъзможността на дебелите черва да се освободят от намиращите се в тях фекалии. Н. Манчева, ЛФ, 191. Покрай споменатото безапетитие и облагане на езика могат да се наблюдават болки в корема, повръщане, а често пъти запек или диария. Пр, 1952, кн. 5, 48. Лекарство против запек.