ЗАПЕЛТÈЧВАМ, -аш, несв.; запелтèча, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Започвам да пелтеча, да заеквам. – Даваш ли си сметка какво приказваш? – З... з... знам какво пр..риказвам – запелтечи Сами с едно озлобление, което изненада и разтревожи Матьо. Д. Ангелов, ЖС, 67. – Я си... в-в-вървете! – зафуча Кекето и запелтечи. – Какво сте се хванали тука за моите пари! Н. Хайтов, ДР, 129. Пазачите, изгубили ума и дума, запелтечиха. – От ко ..га дя... волите са напу.. снали преи...зподнята, брате, Я... кове? Сл. Боянов, СК, 102. В отговор той запелтечи нещо неразбрано.