ЗАПЕРДА̀ШВАМ, -аш, несв.; запердàша, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Разг. Започвам да пердаша. Станка Сарайдаркина разправяше как Стефан Хадчибързов изпъдил булката си: – Та като я хванал, мари, па като я запердашил. Г. Караславов, Тат., 27. А Тонката, ухилен, се наведе над тезгяха отново и запердаши с големия чук една намокрена подметка. Чудомир, Избр. пр, 235. Хлапето се поспря за малко, попита нещо и като подгонено запердаши нагоре по пътя. В. Цонев, ЕВ, 46. И му [на пилето] заклещих главата в тарабите. И го дръпнах малко. Докато запердаши с криле. Г. Крумов, Т, 29.