ЗАПЕСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Започвам да пестя. Той запести, та си спести колкото пари му требуваха. Й. Груев, СП (превод), 148. Откакто вземат решение да си купят кола, те запестяват упорито и осъществяват намерението си.


Източник: Речник на българския език (онлайн)