ЗАПÈТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който трудно възприема; невъзприемчив. Веле е запет, мъчно ся учи. Н. Геров, РБЯ ІІ, 113.

– Друга форма: зàпет.


Източник: Речник на българския език (онлайн)