ЗАПЕТА̀Я ж. Грам. Препинателен знак [,], който служи за отделяне на синтактични и смислови цялости в простото и в сложното изречение; запетайка. Запетаята означава най-малко пауза (почивка) в свързаната реч. Л. Андрейчин и др., БГ, 225. Ако определяемата дума не стои в края на главното изречение, определителното изречение се вмъква вътре в него и се отделя от двете страни със запетая. Л. Андрейчин и др., БГ, 285. На другия ден, когато учителят върна тетрадките, Добри видя, че неговата бе нашарена с червено мастило – точки, запетаи, възклицателни, въпросителни – много, и все червени като капчици кръв. Сп. Кралевски, ВО, 138. – Главната цел на техния автор [на писмата] е била не да изкаже истината, но как по-добре да съчини и нареди писмото, с точки и запетаи, според правилата на граматиката. З. Стоянов, ЗБВ І, 394.
◊ Десетична запетая. Аритм. Знак, който се употребява за отделяне на цялата от дробната част на една десетична дроб, напр. 3,14. Цифрите след десетичната запетая се наричат десетични знаци. Аритм. VІ кл, 5. Точка и запетая. Грам. Препинателен знак [;], който се употребява за отделяне на относително по-големи и по-самостоятелни в смислово или в синтактично отношение цялости в рамките на простото и сложното изречение. С точка и запетая се отделят група изречения особено когато между тях има запетая. Л. Андрейчин и др., БГ, 273.
– От рус. запятая.