ЗАПЕТЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запетлèя, -èеш, мин. св. запетля̀х, прич. мин. св. деят. запетля̀л, -а, -о, мн. запетлèли, св., прех. Диал. Закопчавам чрез петелка1. Той прихлупи бързо тефтера, обу си калцуна и хвана да си запетлява отпред ризата. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 19. Запетлели под гушата кълчищените ризи, полуразгърдени, те бавно пристъпваха по равната улица. Т. Харманджиев, КЕД, 147. Запетлях палтото си отгоре. Ч, 1875, бр. 5, 235. запетлявам се, запетлея се страд.
ЗАПЕТЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; запетлèя се св., непрех. Диал. Закопчавам се чрез петелка1.