ЗАПЕТНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запетня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Опетнявам. Михаил Тихо имаше още много привърженици тук между болярите и народа, които разчитаха на гърците, и умъртвяването Йоакимово за такава вина би изгледвало много жестоко и несправедливо, би раздразнило, би запетнило победата на новия цар... Ив. Вазов, Съч. ХІV, 201. Всички му се учудваха и го превъзнасяха, защото той [цар Иван Асен] никога не вдигал меч върху своите поданици, не е запетнявал себе си и с убийство на ромеите, както постъпваха бившите преди него управители на България, за което бе обичан не само от българите, но и от ромеите и от други народи. БИБ, 1930, т. 3, 53. запетнявам се, запетня се страд. и възвр.