ЗАПЕЧА̀ТВАМ, -аш, несв.; запечàтам, -аш и запечàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Слагам печат върху нещо сгънато или затворено така, че да не може да се отвори, без да се повреди печатът. Той бе получил депеша от Пловдив, която му обаждаше, че днес съдебната власт запечатала касата и го дава под съд за злоупотребление държавни суми. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 101. Зе един пергамент и бърже писа на него по-нужните известия на откритията си, сви го в платно восъчно (мушама), запечата отвън с восък. П. Кисимов, ОА І (превод), 64-65. Когато писмото било написано, то Хаджи Генчо го запечатал с жълт восък, защото нямал червен. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 110. // Разг. Затварям писмо в плик, който залепвам. Гого запечата плика, написа адреса, сложи лакти върху писмото и с особено тържествен израз се извърна към своя приятел – покани го в неделя на обяд. Г. Караславов, ОХ ІV, 394. Най-паче да употребляваш голямо внимание в писмата, които ще пратиш някъде по чужда земля, и доде не си ги запечатил, прегледай хубаво, да нема негде нещо сбъркано. Р. Попович, Х, 153.
2. Забранявам използването на някакво помещение или прекратявам дейността на предприятие, заведение, магазин и под., обикн. като поставям хартиена лента с печат на входната врата; затварям. – Кметът забягнал в града – върнаха се запъхтени пратените.. – И нека е забягнал – обади се пръв Стойнов Пеньо; канцеларията е тука, ще я запечатаме! – Да я запечатаме! – завикаха. А. Страшимиров, А, 622. Взели, че запечатали содената фабрика на Тодоракя. Й. Йовков, ЧКГ, 97. Вчера запечатаха магазина.
3. Закривам, запушвам отвор на нещо така, че да не може да проникне въздух или да не изтича съдържанието. Чичо го [горуна] гледà, гледà, па взе, та направи от горе до долу широка просека в кората. И подглади дървесината. Запечата я с грунд. Й. Вълчев, РЗ, 168. Ако пробием килийка от пчелната пита така, че всичкият мед да изтича от нея, пчелата пак ще сложи в нея обикновената доза мед и после грижливо ще запечата празната килийка. Псих. Х кл, 14. Запечатвам бутилка. Запечатвам бъчва.
4. Прен. Книж. Правя нещо (съюз, приятелство и под.) да стане трайно, здраво; затвърдявам2, укрепвам. Непростително беше да изгубят случая да придобият приятелството на един от първите селяни, а също, в нови радостни излияния и възлияния, да запечатат съюза, който тъй щастливо сключиха вече с дермендеренци. Ив. Вазов, Съч. VІ, 210. Многобройните жертви, които са се решиле да запечатат с кръвта си българската свобода, като соколи развяват вече своите със златний лев пряпорци по Балкана. НБ, 1876, бр. 2, 5.
5. Остар. Налагам запор върху суми, стоки, имоти и под.; блокирам. – Знаете ли, че есенес вашите бирници дойдоха по селата за кадастър. – Не ви щем житото, пари ни дайте. Но де жито? Де пари? А тия синковци взеха, че запечатаха кому две, кому три крини жито. В. Геновска, СГ, 195. Ще запечатат неупотребяваните вещи, които бихме могли да продадем тук. Н. Антонов, ВОМ, 139. Местното началство, като запечатало всичките му пари, притежания, решило ся да му ги усвоят. С. Попов и др., ТБП, 41.
6. Прен. Закрепвам, запазвам нещо (образ, звук и под.), като го изобразявам, отбелязвам накъде чрез средствата на изкуството или техниката. – Пак ли ще рисуваш? – Защо ме питаш? – Имам един мотив за картина, но е много сложен, не ще можеш да го запечаташ на платното. К. Петканов, В, 8. Обективите лъсват насреща им и запечатват върху ролфилма цяла серия от стандартни спомени. Св. Минков, ДА, 31-32. Всеки ден ходя с фотоапарата и снимам из града. Обичам да запечатвам живота по улиците. Рос., 2014, бр. 100, 5. запечатвам се, запечатам се и запечатя се страд. – Няма да излизате от тая стая и няма да ходите никъде. – Защо? – После ще ви обясня. Старши, не я пущай, докато не се запечатат всички стаи – и Христакиев започна да разпитва мъжа. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 292. Щом получи французкият управител у Ерфурт, Бизмес, известие за работата, сичките неща на моя син се запечатиха. Ч, 1871, бр. 23, 727.
ЗАПЕЧА̀ТВАМ СЕ несв.; запечàтам се и запечàтя се, св., непрех. Обикн. с предл. в и в съчет. с памет, съзнание и под. Обикн. за думи, впечатления и под. – оставам трайно, запазвам се (в паметта, съзнанието); втълпявам се, запаметявам се. – Почакай, ще ти дам документи. – Ей сега – добави той и като съзнаваше, че тоя миг навеки се запечатва в паметта му, бръкна под ръцете, обхванали врата му, измъкна револвера от вътрешния джоб на сакото и стреля от упор в гърдите на кмета. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 339. Тамаш Петьо се занимаваше с политика, но четеше много художествена литература и знаеше, че най-сигурно се запечатват в съзнанията на хората мислите, когато бъдат казани образно. П. Славински, ПЩ, 53-54. Но Боян не обичаше да го посрещат. Предпочиташе да направи сам първите стъпки из града, да се огледа и да скъта ония първи впечатления, които са винаги така ярки, така интересни и се запечатват в душата с яснотата и топлото сияние на старинна медна гравюра. Л. Дилов, ПБД, 90.