ЗА̀ПИВ м. Диал. 1. Народен предсватбен обред, при който бащата на момата отпива от бъклицата, поднесена от сватовниците в знак, че е съгласен на годеж. Направихме богата сватба; но тая сватба беше гръцка; тя никак не приличаше на сватба. Ни калини, ни девере, ни годеже, ни запиве – гръцка работа! Л. Каравелов, Съч. ІV, 218. Поиска го [царското момиче] и дадоха му го. / Запив прави Димо, / златен пръстен мени. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 6.
2. Гощавка у момата след годежа. Но както и да е, а в тоя същи ден Слава беше вече сгодена. След три деня стана и запивът. Ал. Дювернуа, СБЯ, 711. Продана годиле, запив направиле. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 134.
3. Разш. Пиене, черпня след някаква уговорка, споразумение (Н. Геров, РБЯ).