ЗАПЍВАМ1, -аш, несв.; запѝя, -ѝеш, мин. св. запѝх, св. 1. Прех. Започвам да пия нещо. Богдан си чешка поема, / поема и я запива. Нар. пес., СбНУ ХХV, 107. Той се наведе над чешмата и жадно запи ледената вода.
2. Непрех. и прех. Обикн. за празненства, сватби и под. – започвам да пия пръв алкохолно питие, за да пият и другите; откривам пиенето. – Весели са, кума – обръща се дядо Давидко към Свиленка. – Хайде, запивай, та и другите да пийнат. Кр. Григоров, И, 141. Откога не беше пил той ей тъй, направо от пръстена паница вино. Пък и пръв запиваше. Н. Каралиева, Н, 170. запивам се, запия се страд.
ЗАПЍВАМ2, -аш, несв.; запѝя, -ѝеш, мин. св. запѝх, св., прех. Диал. Пия по малко от време на време; пийвам, отпивам. запивам се, запия се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗАПЍВАМ3, -аш, несв.; запѝя, -ѝеш, мин. св. запѝх, св., прех. Диал. 1. Правя запив (в 1 и 2 знач.). Да запием тъкмежа, годежа. Н. Геров, РБЯ ІІ, 101.
2. Сгодявам; годявам, главявам. Запихме сина си. Н. Геров, РБЯ ІІ, 101. запивам се, запия се страд.
ЗАПЍВАМ СЕ несв.; запѝя се св., непрех. Диал. Сгодявам се. Стоян се запил за Драгана. Н. Геров, РБЯ ІІ, 101.