ЗАПЍВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от запивам2 и от запивам се.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗАПЍВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от запивам3 и от запивам се.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗАПЍВАНЕ3, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от запивам се; запивка. Младите не могат да не пият... И аз бях млад, препивах. Без това не може... – Но мойто е със запиване. Имам наследствен порок! ПУ, 2004, бр. 4 [еа]. При цялата си заетост Жоро успяваше да намери време и за други занимания. Имам предвид не толкова уроците, колкото участието в някой дружески покер или в инцидентно запиване с домашно вино. Б. Райнов, ТСЗЕ [еа].