ЗАПЍВКА ж. Обикн. мн. Разг. Черпене с голямо количество алкохол, обикн. до забрава; запиване3. Не ми бяха приятни нито безкрайните бохемски запивки на кандидатите за литературна слава, нито безспирното им каканижене и словоблудство. П. Динчев, ПВ, 511. Поркането в домашни условия беше напълно легално, стига да не излизаш пиян на улицата. Той осъзнаваше, че тези запивки служат като душевен отдушник за иначе интелигентните му и дисциплинирани приятели. Т. Димитров, ДН, 73.