ЗАПИЛЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от запилявам1 и от запилявам се. Напущайки София, нито за миг бе минавало през ума ми, че в това безгрижно запиляване по света елементите на политиката щяха да бъдат от време на време неизбежен примес. М. Думбалаков, ПЖР I, 242.
ЗАПИЛЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от запилявам2 и от запилявам се. Не се препоръчва запиляване на контактите.