ЗАПЍНАМ, -аш, несв.; зàпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. зàпнат, св., прех. Остар. и диал. Запъвам. Кой ли иде по това време – сърдито сви вежди Милана. – Защо не сте запнали портата? Р. Вапцарова, М [еа]. – Като излизаш, запинай вратата, да не се буфне кучето да изяде лябът. БД І, 86. Отишло моме напето / смин да сбира на полето. / Лудо младо го спогони, / че от де се зе къпина, / та му ризата запина. Ив. Вазов, Съч. ІІ, 97. запинам се, запна се страд.
ЗАПЍНАМ СЕ несв.; зàпна се св., непрех. Остар. и диал. 1. Запъвам се. Не ми е за продан, бре чилек [орденът за храброст] – запинам се йе, ама с евреин излиза ли се наглава, ага рече търговия да прави? Кандърдиса ме. СбБПГ, 68. Често се намесваха и други отстрани: понякога те повече се запинаха и от самите заинтересувани. Ст. Чилингиров, ПЖ, 8-9. – Той е изучил проповедта си науст, да не се запина. Н. Бончев, Р (превод), 57. Изчетох го, без да се запна нейде. Н. Геров, РБЯ ІІ, 102.
2. Спирам се, заставам някъде; запирам се. Что съм ся запнал на дюкяна, я да ся прошетам малко. Н. Геров, РБЯ ІІ, 102.