ЗАПЍНАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от запинам и от запинам се; запъване. Рада с напрегнато внимание следеше за отговора им [на учениците] и техните случайни запинания се отзоваваха болезнено върху чертите на лицето ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 67. – Право кажеш, Франциско, отговори той со запинане – може бити и истина искам да ся женя; но това зависи от тебе. С. Радулов, ГМП (превод), 12.