ЗАПИНЯ̀ЛО, мн. -а, ср. Диал. Пръчка, която държи кросното на стана с изтъканото, за да не се развива; затегало. Краткият прът се казва запиняло, защото запиня предното кросно, а другият – дългият – повръщало, защото повръща задното кросно. СбНУ ХVIII, 106.