ЗАПЍПВАМ, -аш, несв.; запѝпам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да пипам. Той се обърка, запипа яката на ризата, дето беше безопасната игла, а лицето му цялото запламтя от смущение. Д. Бозаков, ДС, 14. Рашко се сви в черупката си. След кратко мълчание той запипа издутината по челото си и каза: – Е, може ли ми излекува рога? Ив. Хаджимарчев, ОК, 404. Комков бърже метна настрани юргана, скочи от кревата и запипа по масата за кибрит. М. Кремен, СС, 83. Той мълчаливо и сърдито стана. Нахлузи панталоните си. Запипа по пода да търси цървулите си. В. Нешков, Н, 409. запипвам се, запипам се страд. и възвр. – Тая нива е обща... махай се! – Нема да се махна! – запипа се той по задния джоб, като да извади оръжие. Ст. Даскалов, БМ, 262.