ЗАПЍРКА ж. 1. Остар. и диал. Спиране, засечка. – Аз и едно въже ще сложа в торбата, та запирка някой от нас ако стори, да го теглим всички с въжето нагоре. Ран Босилек, Р, 135.
2. Остар. и диал. Задържане в затвор, под арест; запиране. Една тримесечна запирка доста би била да даде право на запрените да узнаят за какво са запрени, инак запирката не може ся назова предосудителна. ЦВ, 1857, бр. 328, 122. Дали се намери диря / от убийците онези / черни, кървави черкези? / Дали във вечна са запирка, / или гният на бесилка? Ив. Вазов, В, 23-24.
3. Диал. Място за спиране; подслон (Вл. Георгиев и др., ЕтБАН).