ЗАПИСВА̀ЧКА ж. Рядко. Жена записвач. Тук са и образите на цяла низа поети и учени от ръста на един Гьоте и неговата сестра Корнелия, първа записвачка на мелодии от устата на брата си. БНТ, 1941, бр. 215-216, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)