ЗА̀ПИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Обикн. в съчет.: Записна книжка. Остар. Книж. Книжка, тефтерче (обикн. на писател) за водене на различен вид бележки; бележник. Кардашев се завърна у дома си без никаква бележка в записната си книжка и с цял лов тежки впечатления в душата. Ив. Вазов, Съч. Х, 91. Подир вечеря аз бъбрех с хазяйна, чието име не съм драснал в записната си книжка. П. К. Яворов, ХК, 56. Лично аз никога не съм си служил със записна книжка и не обичам да тичам по чужди следи с молив в ръка. И. Петров, ОЗ, 68.