ЗА̀ПЍСНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Книж. 1. Книга, в която се записват жителите на селище или имотите им; регистър, кадастър. У записника на краковското гражданство намиря ся записано, че в 1396 л. е прибран в Краков за гражданин Никола Коперник. Лет., 1874, 127. Най-дълговечният познат досега стар човек е Томас Кларн. Според черковните записници той преживял дванайсет английски крале и кралици. Тем. 1881, кн. 2, 40.
2. Бележник, дневник. Човек има винаги хиляди други неща, които не могат да се записват в записника му, а пък трябва да ги знае. У, 1871, бр. 1, 312.