ЗАПЍСУВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); запѝша, -еш, мин. св. запѝсах, св., прех. Записвам1. записувам се, запиша се страд.

– От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885.

ЗАПЍСУВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); запѝша, -еш, мин. св. запѝсах, св., прех. Записвам2. – Ами записува ли песните? – Какво ще ти записвам? Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 183. Ми вече казахме, че и старите народи знаяли да пишат. Най-пред записвали кратко на различни здания и памятници. Подир това някои человеци, а особено жреците начнали да записуват всичко, що било любопитно. Г. Йошев, КВИ (превод), 16. записувам се, запиша се страд. Ще са издават билети за подарока на секиго и ще се записува подарената сума. НБ, 1876, бр. 15, 60.

ЗАПЍСУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); запѝша се св., непрех. Записвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)