ЗАПЍТВАМ, -аш, несв.; запѝтам, -аш, св., прех. Обръщам се към някого с въпрос, задавам въпрос на някого; попитвам. Съвсем неочаквано той ме запита: – Господин подпоручик, колко километра има от брега до Тасос? Й. Йовков, Разк. І, 54. Ако някой познат или връстник го запитваше как е, добре ли е, кога е дошъл – нему се струваше, че тия въпроси са хитри изследвания... Елин Пелин, Съч. ІІІ, 50. Той и сам не знае кога е роден, но като го запитат, казва, че сега е на 36 години. П. П. Славейков, Събр. съч. І, 5. Калинковите замълчаха за своя доктор, те не приказваха вече пред хората за него. И само когато някой ги запитваше направо защо още го няма, отговаряха с видима неохота: „Специализира“. Г. Караславов, Избр. съч. І, 375. запитвам се, запитам се страд., възвр. и взаим. На първата станция, дето спря влакът, той излезе и вече не се върна. Студентите се запитаха за него, защото куфарът му оставаше на полицата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 159.
ЗАПЍТВАМ СЕ несв.; запѝтам се св., непрех. Замислям се над нещо (явление, положение, състояние и под.), за да мога да го разбера, да си го обясня или да проумея как ще се развива в бъдеще; питам се. Никога не делеше доброто от злото, никога не беше се запитвал кое е грях и кое не е. Й. Йовков, СЛ, 126.