ЗАПИУ̀КВАМ, -аш, несв.; запиу̀кам, -аш, св., непрех. Започвам да пиукам. След малко запиука пиле – от есенячетата. Т. Xарманджиев, КЕД, 44. След леката отмора керванът се вдигаше пак и децата пак запиукваха в дисагите досущ като в гергьовденски люлки. Н. Инджов, ВМ [еа]. Пейджърът ѝ настойчиво запиука.