ЗАПЍЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от запичам2 и от запичам се. Запичане на месото се извършва след предварителна топлинна обработка – варене, задушаване или запържване. Н. Сотиров, СК, 79. Най-сигурното лекарство против запичането е да се пие отварата от цвета на кантариона. БАлм., 1911, 91. Честото запичане пречи на здравето.