ЗАПЛАДНÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от запладня2 като прил. Диал. За добитък, обикн. стадо овце – който е оставен на сянка през горещите часове на деня (около пладне). Отдалече под бряста се виждаха запладнените овце. Δ Запладнени биволи.
