ЗАПЛАДНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; запладня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. Започвам да пладня, да пладнувам; запладнувам. Тя пак извика, но този път по-натъртено и по-смело: – Хайде де, Петре. Запладнихме. Ст. Чилингиров, ХНН, 17.
ЗАПЛАДНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; запладня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. Диал. 1. Прех. Откарвам, оставям добитък, обикн. стадо овце, на сянка през горещите часове на деня (около пладне), за да пладнува. Когато запладниха всичката стока в един сенчест дол, в който протичаше маловодна рекичка, те поеха по билото над него, където се намираше самата граница. П. Здравков, НД, 135. Всеки ден запладняваше стадото все на тая поляна. Й. Йовков, ВАХ, 114. Знайно е, че овчарите лете по пладне запладняват стада си под сянка, де ги държат, доде ся позахлади. Г. С. Раковски, БС I, 163. Па е слезнал овчар / от висока дела, / па запладни стадо / под дърво високо, / под сянка дебела, / при вода студена. Нар. пес., СбВСт, 215.
2. Непрех. Оставам на сянка през горещите часове на деня (около пладне), за да пладня, да пладнувам; запладнявам се. Когато овцете запладнят, овчарят малко си почива. запладнявам се, запладня се страд. от запладня в 1 знач.
3. Безл. запладнява, запладни. Запладнява се.
ЗАПЛАДНЯ̀ВАМ СЕ несв.; запладня̀ се св., непрех. Диал. 1. За добитък, обикн. стадо овце – оставам на сянка през горещите часове на деня (около пладне), за да пладнувам; запладнявам. Захари погледна през прозореца към кошарата, където стадото беше се запладнило на сянка. Ст. Марков, ДБ, 316.
2. Безл. запладнява се, запладни се. Настъпва, настава пладне; запладнява. Запладни се вече, сега ще приготвим да обядваме.